Пъзелът
105 парче от пъзел Като албуми с ирония сме, направо колекция. Човешкият живот е препълен с примери, но една от любимите ми е за многото и малкото. Искаме много, но ни трябва малко. Искаме много да ни се случи нещо или да имаме нещо, а то е малко и много едно временно, но само по себе си е дребно като нас самите. Ние сме прашинки във вечността и мечтаем за прашинчести неща. Дребни, малки и невзрачни, които за нас обаче са исполински, големи, даже много големи. Това ми напомня за мравчиците, дребосъци, които мъкнат огромен товар, само и само да си го имат за себе си. Таки сме си и ние мъничките хора понесли големите си мечти в кракатата на великанския живот и необятната вселена. 104 парче от пъзел Виждала съм силните хора, изглеждат сякаш ги интересуват само целите им. Силните хора нямат слабости, имат цели, или поне така изглежда, но съм сигурна, че просто крият. Казват ми, че съм силна, а знам, че не съм, защото зад усмив