Стояна

Стояна – в това име няма поезия, даже и нежно не е. Представя се ту като Таня, ту като Яна, често нещата ѝ омръзват, затова и на име не се спря окончателно. По-лесно е да дресираш уличен гълъб, отколкото да я заинтригуваш с нещо за дълго. Често чува за себе си, че не знае какво иска „като всяка жена”, което не беше вярно. Случва се да конкретизира някой и друг каприз, но по принцип тя иска всичко, веднага. Човек може да реши да даде живота си в ръцете ѝ, а от своя страна, тя би го обследвала, както децата побутват с клеча някой плужек на горещия асфалт и накрая, в най-лошия случай, би го размазала с крак да види вярно ли е, че следите от плужек никога не се изчистват от подметката.

Няма поезия в нея, говори краисво и щуро, изказът ѝ напомня на абитуриентка на бала: напудрен, красив и горящ от желание да изтанцува следващата песен без обувки на масата.

Външният ѝ вид е също толкова съвършен безпорядък, понякога обича да слага красиви рокли, перли и грим, друг път по дънки пие бира от бутилката, оригва се и пее мръсни песни.

Нищо крайно няма при нея, нито емоции, нито изказвания, освен родното ѝ място, което нарича с любов „гъза на географията”. След като успя да се измъкне от там с цената на безценен опит, разбито сърце, нерви и илюзии, тя се премести в град в центъра на географията, голям, но не най-големия, красив, но не най-красивия, перспективен, но до някъде, без крайности.

Не ѝ се остарява, не ѝ се подмладява, а най-малко ѝ се помъдрява. Не, че има нещо против такива хора, просто старите ѝ се виждат скучни, младите наивни, а цената на мъдростта предпочиташе да я забрави, но така и не успя. Всъщност  премина доста житейски уроци, които освен чувство на болка и разочарование успяха да ѝ донесат и хубави спомени, сега обаче не е точно така.

Цялата история започна на шега, като всичко, което свършва без шеги с много драми, сълзи и  поука за десерт, за да не си съвсем валат. Очаквано, като за една средностатистическа история, Стояна взе, че се влюби в прекрасен младеж. Ако историите имаха аромат тази щеше да мирише на уиски, череши и пудра захар, започна на пияно, тя се нахвърли на всичко като на огромна купа зрели череши и беше толкова сладко, че само като слушаш получаваш съмнение за кариес. Разбира се от позицията на възрастта си би следвало да е на ясно, че не всичко е вълшебство, еднорози и рози, но когато си под влияние на алкохол и захар виждаш розово или поне дъги.

Мина известно време и дойде махмурулка на препилия и преялия . Не можеха да се случат нещата  и за всеобщото благо се разделиха въпреки, че в хоризонтално положение нещата бяха повече от идеални и двамата осъзнаваха, че по-голямата част от живота ни минава във вертикално такова. 

Всеки си хвана живота и пътя, обаче Стояна като човек далеч от крайностите, но все пак непостоянна във всичко го обърна на драма, поплака, доста, успя и него да сдуха, залипсваха си, човекът явно все пак страдаше от някакво желание да остане забъркан с някой толкова объркан. Няколко срещи,нови сълзи, тежки думи и обещание да не се срещат повече. Всеки потъна в работа, разменяха по някой и друг ред в нета най-вече по нейна инициатива като по празници и в почивни дни тя усещаше все повече липсата му поради липса на друго, с което да се занимава. Само, че има едно време от годината, в което няма толкова много празници, отпуски и почивни дни и тогава хората работят с пълна пара. Та настъпи и това време и погълната от задълженията си позанемари комуникацията им, както и той.

Започна да вярва, че е силна, че е преодоляла всичко, че е голямо момиче, като онези от филмите, докато един ден по улицата не усети парфюма му, който се разнасяше от съвсем друг човек. Разплака се, беше самотна, той ли ѝ липсваше, или нещо като цяло, не беше човек на крайностите и не успя да определи. Пък и не си падаше по дългото премисляне, затова просто го потърси, даже го и намери, но вече беше друг човек.

Разбира се първо реши, че след като е център на своя свят е център и на всички останали светове и поради тази причина той го играеше обиден, че не го е търсила дълго време. Реши, че ще стопли на всяка цена това студено сърце, припомни му най-милите им моменти, а той вместо да плесне с ръце и да я прегърне взе, че каза, че им е било хубаво...

 Нима беше продължил без нея?

Ами беше. Имаше си млада, сладка приятелка, която в главата на Стояна беше най-долното, тъпо, смотано и противно създание на земята. Беше убедена, че тая е психопат на хапчета, не може да го задоволи, контролиращ маняк е, прави вуду магии, продала е душата си на дявола и провидението я е изпратило на Стояниния път като Божие изпитание, което да докаже великата им безсмъртна любов.

Стояна не беше човек на крайностите, ама като се ядосаше не изгледаше така. Първо опита да го отмъкне от новата му любима като му припомняше разни неща, после започна да драматизира, след това дойде момента на ритуалното изгаряне на общите им спомени, сълзи, заплахи, клетви, пиянски вечери с приятелки....GIRL POWER, после без power...

Истината е, че Стояна може много неща, преминава през живота без много душени сътресения, успява да се съхрани въпреки бурите,  с малко сълзи и много кураж не ѝ омръзва да се бори за щастието си, но въпреки всичко не се научи да губи. В житейските битки е кален войник, трудно се отказва, често порегазва разни дребни хора по пътя си, но както бе научила не винаги печелим, което просто я докарва до ръба на лудостта. Този път се случи точно това, загуби, просто така загуби.

Поплака в тъмното, поплака и в светлото, сега не плаче, знае, че не е късмет, не е съдба, карма, изпитание и определено феята кръстница няма да дойде с тиква и мишки. В ума ѝ ясно оттеква изречението „не винаги печелим”, все още не успява да го произнесе, но поне го разбира. Не винаги печелим и то не заради живота, а заради нас самите. На каквото си постелиш на това ще седнеш. Обичайно си постиламе обещания и решения скрепени с усилия и малко смелост за разкош. Никой не е пратен, за отмъщение на грешки от минал живот, няма вендета от космоса, тя идва от изборите ни. Стояна, разбира се, не е човек на крайностите затова си синтезира група съучастници в престъпното ѝ нещастие: тя, решенията ѝ, обстоятелствата (независещи от нея) и тъпата крава, която нямаше как да е по-страхотна от нея, но уви младежът я предпочиташе, защото тя го държеше с нещо. И това ще отмине, сигурна е, просто е прекалено крайно сама да поеме отговорността за всичко.

Да, на Стояна не ѝ се остарява, не ѝ се подмлаядява, а най-малко ѝ се помъдрява. Не, че има нещо против такива хора, просто старите ѝ се виждат скучни, младите наивни, а цената на мъдростта предпочиташе да я забрави, но така и не успя.